ЗКПО: 10-Годишната Базова Линия за Съхранение
Основната правна основа за съхранение на документи в България е Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно ЗКПО счетоводните документи и записи, релевантни за определянето на данъчното задължение, трябва да се съхраняват минимум десет години. Този базов период на съхранение е сред най-дългите в ЕС и се прилага за фактури, договори, счетоводни книги, банкови извлечения и всяка друга фискална документация.
10-годишният период на съхранение тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която приключва съответният данъчен период. За документи от 2025 г. задължението за съхранение е до края на 2036 г. Предприятията трябва да гарантират, че техните архивни системи могат да поддържат достъпни, автентични и четливи документи за целия този период.
В допълнение към ЗКПО, българското трудово законодателство изисква съхранение на определени записи за заетост и заплати за продължителни периоди. Личните досиета и записите, свързани с пенсионните права, трябва да се поддържат 50 години след прекратяване на трудовото правоотношение, създавайки архивни задължения, обхващащи десетилетия.
Задължително B2G Електронно Фактуриране от Ноември 2019
България внедри задължителното B2G електронно фактуриране през ноември 2019 г., в съответствие с Директива 2014/55/ЕС на ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Доставчиците на купувачи от българския публичен сектор трябва да издават фактури в съответствие с европейския стандарт за електронно фактуриране EN 16931. Практическото внедряване използва формата BG-BIS, който е българската адаптация на профила Peppol BIS Billing 3.0.
Купувачите от публичния сектор в България са задължени да получават и обработват електронни фактури, подадени чрез централизираната национална система за електронно фактуриране. За предприятията, които вече спазват B2G електронното фактуриране, този опит осигурява техническа основа за прехода към B2B структурирано електронно фактуриране с развитието на регулаторната среда.
B2B Електронно Фактуриране: Доброволно с Модел на Одобрение под Консултация
B2B електронното фактуриране в България остава доброволно към 2026 г. Националната агенция за приходите (НАП) разработва Националната електронна фактурна и фискална система (НЕФС) като потенциален модел на одобрение за B2B транзакции. НЕФС, ако бъде внедрена, ще изисква B2B фактурите да бъдат подадени към НАП за одобрение, преди да бъдат изпратени на получателя — подобно на италианската SDI или румънската RO e-Factura система.
Концепцията за НЕФС все още е под консултация и не е установен формален задължителен срок за B2B електронно фактуриране. Въпреки това, предвид рамката ViDA на ЕС и внедряването на SAF-T в България, посоката на движение е ясна. Предприятията, които започнат доброволно да приемат структурирани формати за електронно фактуриране сега, ще бъдат в по-добра позиция, когато задължителните B2B изисквания пристигнат.
Класирането на България по DESI и Пропастта в Цифровите Умения
България последователно се класира близо до дъното на Индекса за цифрова икономика и общество (DESI) на ЕС, отразявайки по-ниски нива на цифрови умения, проникване на цифрова инфраструктура и дигитализация на бизнеса в сравнение със средните стойности за ЕС. Това класиране има преки практически последици за предприятията: намирането на квалифициран ИТ персонал за проекти за цифрова трансформация е по-трудно и по-конкурентно в България, отколкото в по-високо класираните страни от ЕС.
Пропастта в цифровите умения също влияе на скоростта, с която по-малките български предприятия могат реалистично да внедрят системи като SAF-T отчитане или структурирано електронно фактуриране. Предприятията, които разчитат на външни счетоводни и ИТ доставчици на услуги, трябва внимателно да оценят цифровите възможности на своите доставчици и при необходимост да инвестират в повишаване на цифровите умения на персонала, преди да достигнат задължителната SAF-T фаза.
